183. ГАРГИТЕ И РАЗРУШИТЕЛИТЕ НА ИЗГРЕВА
По онова време духовенството пак бе започнало гонение срещу Бялото Братство и срещу Учителя. Запасните офицери имаха съюз и организация и ни заплашваха открито, че щели да разрушат Изгрева. Кой знае защо и те бяха врагове на Братството. Нямаше съсловие в София, от което да не излизаха техни представители и да не воюват срещу Учителя.
Пред салона на Изгрева стоят няколко братя и сестри с Учителя и разговарят. А на отсрещната страна, oттатък пътя на електрическите жици бяха накацали гарги една до друга и прииждаха все нови и нови. Горната жица се огъна от тежестта на накацалите гарги и се допря до долната жица. Стана късо съединение, избухна пламък, гаргите се запалиха, разнесе се мирис на изгоряла перушина и мнозина тупнаха на земята. Всички гледат изумени от тази гледка. Учителят също гледа това и казва: „Всеки, който посегне на Изгрева ще изгори като тези гарги и ще го сполети същата участ". После обърна гръб и влезна в салона. Един брат стои и продължава да наблюдава скъсаните жици, изгорелите гарги паднали на земята, а наоколо мирис на изгоряла перушина. Този брат се казваше Желю Ганев. Той доживя да види как дойдоха онези, които разрушиха Изгрева. А други пък ще дочакат да видят участта на" онези, които посегнаха върху Изгрева и го разрушиха. Тези гарги не случайно кацнаха на онези жици. Това бе образен език на Невидимия свят, да покаже какво представлява Домът Господен, който бе Изгрева по времето на Учителя. А сега го няма, но я има Съдбата на света, която направиха человеците, но този път с Домът Господен.
